Меровинги

Меровингите са династия франкски крале, управлявали често променяща се територия, включваща части от днешните Франция, Нидерландия и Германия в периода от 5 до 8 век. Наричани от съвременниците си и „дългокосите крале“ – дългата коса „Мунд“ е символ на магическа сила в древногерманските вярвания.

Меровингската династия получава името си от Меровех (понякога латинизирано като Меровей или Меровий), водач на салическите франки от около 447 до 457, и се появява в по-общата история с победите на Хилдерих I (управлявал около 457 – 481) срещу вестготите, саксите и алеманите. Хлодвиг I, синът на Хилдерих I, успява да обедини почти цяла Галия северно от Лоара (486), да приеме християнството (496) и да унищожи кралството на вестготите в Тулуза през 507. Той обикновено е считан за основател на Франкската държава (по-късно прераснала във Франкска империя). При смъртта на Хлодвиг I според франкския обичай кралството е поделено между четиримата му сина, но те продължават да го разширяват със силната си армия (Тюрингия 531 г., Бургундия 532 г., Прованс 537 г.). Отделните части на свой ред са разделени отново на множество малки княжества, чиито владетели са наричани Меровингски крале.

Меровингските крале назначават магнати за графове (comites), натоварвайки ги с отбраната, администрацията и решаването на съдебни спорове. Това се случва във време на колапс на централизираната римска данъчна и административна система и изчезване на старата държавна структура. Графовете трябва да осигуряват и войска, набирана сред подчинените им васали-рицари, получаващи земя в замяна на тази служба. Тези армии са свиквани от краля за защита или нападение. Графовете не плащат пари на краля, тъй като няма много пари в обращение. Очаква се кралят да се издържа сам от производството на своя частен домен. Тази система постепенно се развива в западноевропейския феодализъм.

От гледна точка на краля системата не е добра. Той не получава приходи, няма какво да даде, освен земя, която, веднъж дадена, никога не се връща. Кралете стават все по-бедни, все по-безделни или т.н. „лениви крале“. През 7 век те изоставят всяко сериозно усилие да управляват.

В началото на 7 век меровингските крале започват да оставят все по-голяма част от ежедневното управление на един влиятелен служител в домакинството им, наричан maior domo или майордом. Службата на майордомите на свой ред става наследствена в семейството на Каролингите. Скоро те се превръщат в истинските военни и политически водачи на франкското кралство. Това си проличава през 732, когато нахлулата в страната арабска армия (маври) от Испания е разбита от войска, водена не от краля, а от майордома Карл Мартел.

Синът на Карл Мартел, майордомът Пипин Къси, получава подкрепата на франкските благородници за смяна на династията. Когато папа Захарий го призовава на помощ срещу лангобардите, той настоява в замяна за църковна благословия за коронацията му. През 751 г. Хилдерих III, последният франкски крал от династията на Меровингите, е свален от власт. Той е оставен жив, но дългата му коса е отрязана и е изпратена в манастир.

Вижте също

• Списък на меровингски крале

Външни препратки

• Генеалогическо дърво на Меровингите

п б р Меровингски монарси Хилдерих I (457–481) • Хлодвиг I (481–511) • Хилдеберт I (511–558) • Хлодомер (511–524) • Теодорих I (511–533) • Теодеберт I (533–548) • Теодебалд (548–555) • Хлотар I Стари (511–561) • Хариберт I (561–567) • Гунтрам (561–592) • Сигиберт I (561–575) • Хилдеберт II (575–596) • Теодеберт II (596–612) • Теодорих II (596–613) • Сигиберт II (613) • Хилперих I (561–584) • Хлотар II Велики (584–623) • Дагоберт I (623–634) • Хариберт II (629–632) • Хилперих (632) • Сигиберт III (634–656) • Хилдеберт Осиновения (656–661) • Хлодвиг II (639–657) • Хлотар III (657–673) • Хилдерих II (662–675) • Теодорих III (675–691) • Хлодвиг III (675–676) • Дагоберт II (675–679) • Хлодвиг IV (691–695) • Хилдеберт III Справедливи (695–711) • Дагоберт III (711–715) • Хилперих II (715–721) •  Хлотар IV (717–719) • Теодорих IV (721–737) • Хилдерих III (743–751)