Настъпление в Естремадура

Настъпление в Естремадура
Гражданска война в Испания
Жени бойци от републиканските сили
Жени бойци от републиканските сили
Информация
Период2 – 14 август 1936 г.
МястоЕстремадура
РезултатПобеда за националистите
ТериторияИспания
Страни в конфликта
Бунтовническа фракция
Кралство Италия
Нацистка Германия		Испания Испания
Командири и лидери
Хуан Ягуе
Карлос Асенсио Кабаниляс
Антонио Кастехон
Фернандо Барон		Испания Илдефонсо Пучдендолас
Сили
8 000 войници
17 средни бомбардировача		13 000 милиционери
няколко бомбардировача Breguet XIX
Жертви и загуби
Неизвестен брой войници
Разстреляни 243 цивилни		Неизвестен брой войници
Разстреляни 6 600 – 12 000 милиционери и цивилни

Настъплението в Естремадура е кампания в Естремадура по време на Гражданската война в Испания. Кулминацията е в битката за Бадахос през август 1936 г., след която войските на Африканската армия под командването на Франсиско Франко се придвижват бързо, за да започнат похода към Мадрид.

Предистория

След победата на Народния фронт през февруари 1936 г. новото правителство обещава да започне поземлената реформа, но безработицата в селското стопанство е много висока и селяните започват незаконно да завземат големи земи. На 25 март 1936 г. 60 000 безимотни селяни в Бадахос, водени от социалистическия поземлен съюз, Federación Nacional de Trabajadores de la Tierra, заграбват 3 000 ферми и започват да орат. Правителството решава да легализира окупациите на земята. До юни 1936 г. 190 000 безимотни селяни са заселени в Южна Испания. Много земевладелци заминават за градовете.[1]

През август 1936 г. националистите, с помощта на нацистка Германия и фашистка Италия, успяват да прехвърлят до полуострова хиляди войници от Испанската армия на Африка.[2] Тогава Франсиско Франко решава да напредне на север и да окупира Естремадура, за да свърже двете зони, контролирани от националистите, и да започне напредването към Мадрид. Превратът от юли успява в провинция Касерес, но в провинция Бадахос въоръжените сили остават лоялни на правителството.[3]

Националисти

Националистите разполагат със сила от 8 000 души от Испанската армия в Африка, главно от Испанския легион и регуларес (марокански наемници)[4], под командването на полковник Хуан Ягуе. Тази сила е организирана в пет моторизирани колони от около 1 500 души всяка, водени от полковниците Хосе Асенсио, Франсиско Делгадо Серано, Фернандо Барон и майор Антонио Кастехон. Тази сила има въздушно прикритие от осем италиански бомбардировача Savoia-Marchetti SM.81 Pipistrello, с италиански пилоти и девет Junkers Ju 52/3m, с германски пилоти[5] и изтребители Фиат CR.32 и Heinkel He 51.[6]

Републиканци

Противопоставяйки се на националистите, Испанската републиканска армия разполага със сила от 13 000 милиционери и войници.[7] Повечето от тях са милиционери, например в град Бадахос има 500 войници и 2 000 милиционери.[8] Членовете на републиканските милиции нямат военна подготовка и са зле въоръжени, само по една пушка на трима души и една картечница на 150-200 души.[9] Милиционерите отказват да копаят окопи, нямат представа как да подготвят отбранителна позиция, а въздушните бомбардировки предизвикват максимален ужас у селяните[10] (група милиционери напускат позициите си, след като са бомбардирани с пъпеши). Освен това нямат артилерия, бодлива тел или професионални щабни офицери.

Настъплението

На 2 август националистическите сили напускат Севиля и се насочват на север към Мерида и Бадахос.[11] Когато националистическите войски стигат до град, те го обстрелват с артилерия и самолети в продължение на половин час, след което легионерите и редовните части влизат в града. Милиционерите се бият храбро, но при заплаха от флангово движение бягат. Труповете на червените биват струпани, поляти с бензин и изгорени.[12] Във всеки град десетки или стотици са екзекутирани от националистите.[13] Освен това колониалните войски плячкосват къщите на поддръжниците на републиканците и изнасилват хиляди жени от работническата класа.[14] Хиляди бежанци бягат от националистите на север. Повече от половината от жертвите на националистическата репресия в Бадахос са безимотни селяни и калфи.[15]

На 7 август националистическите войски окупират Зафра и достигат град Алмендралехо, около 100 милиционери се барикадират в църквата на града и устояват на обстрела в продължение на седмица. На 14 август 40 оцелели се предават и са убити от националистите.[16] На 10 август националистите печелят битката при Мерида. След това Ягуе напредва към град Бадахос и на 14 август, след тежка бомбардировка, войските на Ягуе го превземат. При клането в Бадахос войските на Ягуе избиват между 500[17] и 4 000[18] републикански войници и цивилни и плячкосват града, дори магазините и къщите на поддръжниците на националистите.[19] Според националистически офицер, това е „военен данък, който плащат за своето спасение“.[20] Много републикански бежанци се опитват да избягат през португалската граница, но са предадени на националистите от португалското правителство и екзекутирани.[21]

Последици

След окупацията на Мерида и Бадахос, националистите свързват контролираната северна и южна зона.[22] Освен това националистите окупират западната половина на провинция Бадахос и републиканското правителство губи контрол над португалската граница. Националистите извършват жестоки репресии в завоюваната територия. Между 6 600 и 12 000 републикански поддръжници са екзекутирани (републиканците екзекутират 243 националистически поддръжници).[23]

След падането на Бадахос, Ягуе се насочва към Мадрид. Той побеждава републиканските войски в битката при Сиера Гуадалупе[24] и на 3 септември окупира Талавера де Ла Рейна, след като побеждава републиканските милиции. Ягуе е изминал 500 км за четири седмици и пътят към Мадрид е отворен.[25]

Източници

  1. ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. pp.159–160
  2. ↑ Graham, Helen. (2005). The Spanish Civil War. A very short introduction,. Oxford University Press.p.24
  3. ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p.230
  4. ↑ Graham, Helen. (2005). The Spanish Civil War. A very short introduction,. Oxford University Press.p.32
  5. ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p.358
  6. ↑ Preston, Paul. (2006). The Spanish Civil War. Reaction, Revolution&Revenge. Harper Perennial. London. p.119
  7. ↑ Espinosa, Francisco. (2003). La columna de la muerte. El avance del ejercito franquista de Sevilla a Badajoz. Editoríal Crítica. p. 433
  8. ↑ Beevor, Antony. (2006). The battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. London. p.120
  9. ↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. London. p.123
  10. ↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. London. p.119
  11. ↑ Espinosa, Francisco. (2003). La columna de la muerte. El avance del ejercito franquista de Sevilla a Badajoz. Editoríal Crítica. p. 8
  12. ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. pp.358–360
  13. ↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. London. pp.119–120
  14. ↑ Preston, Paul. (2006). The Spanish Civil War. Reaction, Revolution&Revenge. Harper Perennial. London. p.120
  15. ↑ Espinosa, Francisco. (2003). La columna de la muerte. El avance del ejercito franquista de Sevilla a Badajoz. Editoríal Crítica. p. 245
  16. ↑ Jackson, Gabriel. (1967). The Spanish Republic and the Civil War, 1931–1939. Princeton University Press. Princeton. p.268
  17. ↑ F. Pilo, M. Domínguez y F. de la Iglesia. La matanza de Badajoz. Madrid. Libros Libres. 2010. p. 254
  18. ↑ Paul Preston. The Spanish Civil War. Reaction, revolutions & revenge. Harper Perennial. 2006. London. p.121 and p.270
  19. ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. pp.360–362
  20. ↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. London. p.120
  21. ↑ Jackson, Gabriel. (1967). The Spanish Republic and the Civil War, 1931–1939. Princeton University Press. Princeton. p.269
  22. ↑ Jackson, Gabriel. (1967). The Spanish Republic and the Civil War, 1931–1939. Princeton University Press. Princeton. p.268
  23. ↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. London. p.91
  24. ↑ Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. p.362
  25. ↑ Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish Civil War, 1936–1939. Penguin Books. London. pp.120–121

Литература

  • Beevor, Antony. (2006). The Battle for Spain. The Spanish civil war, 1936–1939. Penguin Books. London. ISBN 978-0-14-303765-1.
  • Espinosa, Francisco. (2003). La columna de la muerte. El avance del ejército franquista de Sevilla a Badajoz.. Editorial Crítica. Barcelona. ISBN 84-8432-431-1
  • Graham Helen. (2005). The Spanish Civil War. A very short introduction. Oxford University Press. ISBN 978-0-19-280377-1
  • Jackson, Gabriel. (1967). The Spanish Republic and the Civil War, 1931–1939. Princeton University Press. Princeton. ISBN 978-0-691-00757-1
  • Preston, Paul. (2006). The Spanish Civil War. Reaction, revolution & revenge. Harper Perennial. London. ISBN 978-0-00-723207-9 ISBN 0-00-723207-1
  • Thomas, Hugh. (2001). The Spanish Civil War. Penguin Books. London. ISBN 978-0-14-101161-5
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Extremadura campaign в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​