Откровение на Йоан

Откровение на Йоан
	Ἀποκάλυψις Ἰωάννου
Поредица	Нов Завет
	Откровение на Йоан в Общомедия

Откровението на Йоан, Откровение на свети Йоан Богослов (синодален превод) или още Апокалипсис (от гръцки: αποκάλυψις, apokalypsis – „откриване“, „разбулване“, „разкриване“, „откровение“) е заглавието на последната книга от Библията. Книгата е разделена през Средновековието на 22 глави и е единствената пророческа книга на Новия завет.

Автор

Авторът нарича себе си Йоан^[1] и докладва в първата глава на книгата, че е „слуга“ на Иисус Христос и заточеник на о-в Патмос, където получава първото си видение.^[2] Ранната църква (в това число Юстин Мъченик, Тертулиан, Ириней Лионски, Иполит Римски и Климент Александрийски) приема с изключение на източната църква, че това е апостол Йоан. Понастоящем мненията за личността на автора са разделени.

Датировка

Според свидетелството на ранните християнски писатели, Откровението е написано по времето на царуването на римския император Домициан (81 – 96 г.). Викторинус (починал 303 г.) казва, че Йоан е получил своето Откровение, когато е бил заточен от Домициан на о-в Патмос, осъден на работа в мините. Евсевий Кесарийски (починал 340 г.) докладва също за заточението на Йоан от Домициан, но също и за освобождението на затворниците от Нерва (96 – 98 г.), вследствие на което Йоан се завръща в Ефес. Затова може да се приеме, че книгата е написана около 96 г.

Структура и съдържание

Паралелна структура на книгата „Откровение“ според Кенет Странд:^[3]

Пролог (Гл. 1:1-10а)
I видение (Гл. 1:10б-3:22 – „борещата се църква“) – седемте църкви (църквата на земята)
- II видение (Гл. 4:1 – 8:1 – Божието дело на спасение) – седемте печата
  - III видение (Гл. 8:2 – 11:18 – седемте тръби) и IV видение (Гл. 11:19 – 14:20 – сатанински сили се борят срещу Бог и неговите светии) – Мотив „Изход“/„Падането на Вавилон“
  - V видение (Гл. 15:1 – 16:17 – седемте последни язви) и VI видение (Гл. 16:18 – 18:24 – Бог съди сатанинските сили) – Мотив „Изход“/„Падането на Вавилон“
- VII видение (Гл. 19:1 – 21:4) – Божия последен съд (Второто идване на Исус Христос, 1000 години, Съдът на белия престол)
VIII видение (Гл. 21:5 – 22:5) – „победоносната църква“ (Новото небе и новата земя, светия град Ерусалим)
Епилог (Гл. 22:6 – 21)

Бележки

↑ Откровение 1:1, 4, 9; 22:8
↑ Откровение 1:9; 4:1 – 2
↑ Kenneth A. Strand, Andrews University, Chiastic Structure and some Motifs in the Book of Revelation^{[неработеща препратка]}, вж още Frank B. Holbrook [Hrsg.], Symposium über die Offenbarung: Einführende und exegetische Studien. Bd. 1. Silver Spring: Biblisches Forschungsinstitut der Generalkonferenz der Siebenten-Tags-Adventisten, 1992, S. 31 – 32

Източници

Агоп Тахмисян, Библейски Апокалипсис: Съдба на земята. Изд. Мария Тахмисян М7, София, 2004 г. – ISBN 954-91519-1-3

Вижте също

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Откровение на Йоан.

[1] Откровение 1:1, 4, 9; 22:8

[2] Откровение 1:9; 4:1 – 2

[3] Kenneth A. Strand, Andrews University, Chiastic Structure and some Motifs in the Book of Revelation^{[неработеща препратка]}, вж още Frank B. Holbrook [Hrsg.], Symposium über die Offenbarung: Einführende und exegetische Studien. Bd. 1. Silver Spring: Biblisches Forschungsinstitut der Generalkonferenz der Siebenten-Tags-Adventisten, 1992, S. 31 – 32

[1]

[2]

[3]