Пермски край

Пермски край
Пермский край
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Пермски край на картата на РусияПермски край на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърПерм
Площ160 236 km²
Население2 632 097 души (2017)
16,4 души/km²
Адм. центърПерм
Федерален окръгПриволжки федерален окръг
ГубернаторОлег Чиркунов
Часова зонаUTC +5
МПС код59, 81
Официален сайтwww.perm.ru
Пермски край в Общомедия
Физикогеографска карта на Пермски край

Пермски край е субект на Руската федерация, разположен в Европейска Русия, в Приволжкия федерален окръг[1]. Площ 160 236 km2 (23-то място по големина в Руската Федерация, 0,94% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 2 632 097 души (18-о място в Руската Федерация, 1,79% от нейното население). Административен център град Перм. Разстояние от Москва до Перм 1386 km.

Историческа справка

Първият руски град Чердин в региона е основан през 1472 г., а в края на ХVІІІ в. за градове са признати Перм (1780 г.), Кунгур и Соликамск (1781 г.). На 3 октомври 1938 г. е създадена Пермска област, която е отделена от състава на бившата Уралска област и включва в своя състава Коми-Пермяцкия автономен окръг. На 1 декември 2005 г. е образуван Пермски край в резултат на обединяването на Пермска област и Коми-Пермяцкия автономен окръг в съответствие с резултатите от референдума, проведен на 7 март 2003 г., когато над 83% от населението на двата субекта гласуват „За“ обединението.

Географска характеристика

Пермски край е разположен в североизточната част на Източноевропейската равнина и по западните склонове на Среден и Северен Урал, като 99,8% от територията му е в европейската част на Русия, а 0,2% – в азиатската част. На северозапад и север граничи с Република Коми, на изток – със Свердловска област, на юг – с Република Башкортостан, а на запад – с Република Удмуртия и Кировска област. В тези си граници заема площ от 160 236 km2 (23-то място по големина в Руската Федерация, 0,94% от нейната площ).[2]

В източната част на края са разположени предпланинските части и същинските хребети на Среден и Северен Урал с максимална височина връх Тулимски Камен 1469 m. В останалите райони преобладава хълмиста и вълниста равнина, простираща се от север на юг през централната част на края. На запад са разположени източните части на Верхнекамското възвишение (височина 200 – 300 m), продължаващо в централните части на края под името Оханско възвишение, на северозапад – слаборазчленените хълмове на възвишението Северни Ували (височина 200 – 250 m), на юг – ниското Тулвинско възвишение, а на югоизток – северната периферия на Уфимското плато, т.нар. Силвински кряж, в който силно са развити карстовите форми (Кунгурска пещера).[2]

Пермския край е богат на полезни изкопаеми: нефт, природен газ, калиево-магнезиеви соли, каменна сол, торф, въглища, хромити.[2]

Климатът в региона е умереноконтинентален. Зимата е снежна, продължителна, а лятото е умерено топло. Средната януарска температура е от -18 °C на североизток до -15 °C на югозапад, а средната юлска съответно от 16 °C до 18,5 °C. Периодът с температури над 10 °C е от 100 до 125 денонощия. Годишната сума на валежите е от 450 до 600 mm на югозапад до 800 mm на североизток.[2]

В Пермски край има 29 179 реки и потоци (с дължина над 1 km) с обща дължина 90 014 km. Над 99% от територията на края попада във водосборния басейн на река Кама, ляв приток на Волга, от басейна на Каспийско море, а останалия 1% са малки реки на северозапад и север, принадлежащи към водосборните басейни на реките Северна Двина и Печора, вливащи се в Северния ледовит океан. Главната река в Пермски край е Кама, протичаща през него от север на юг със своите притоци: Весляна, Вишера с Колва, Яйва, Косва, Чусовая със Силва (леви притоци) и Коса, Инва, Обва (десни притоци). Реките, водещи началото си от склоновете на Урал протичат между планински хребети в широки долини и имат бавно течение. Реките, течащи на юг, югозапад, запад и северозапад са с равнинен характер, с широки долини, множество меандри и бавни течения. Подхранването на реките в региона е смесено като преобладава снежното (50 – 60%). За тях е характерно ясно изразено пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодия, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Реките в края замръзват през втората половина на ноември, а се размразяват в края на април или началото на май.[3]

На територията на Пермския край има над 5,8 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ над 3,2 хил.km2. Голяма част от естествените езера са крайречни старици, реликтови в заблатените райони на север и карстови – на юг. Най-голямото естествено езеро в Пермски край е ерозионно-карстовото Чусовско езеро (18 km2), разположено в най-северната част. Най-големите изкуствени водохранилища са: Камското и Воткинското на река Кама и Широковското на река Косва.[3]

В почвената покривка подзолистите почви заемат 38%, ливадно-подзолистите 40%, сивите горски почви и деградираните черноземи 2,4% (на югозапад), блатните 6,8%, други 12,8%. около 60% от територията на края е заета от гори. Разпространени са средно и южноиглолистни смърчови гори, а на юг – смесени широколиство-смърчови гори с примеси на сибирска ела. В югоизточните части има лесостепна растителност. Запасите от дървесина се изчисляват на 1,24 млрд. m3, в т.ч. иглолистни – 1 млрд. m3.[2]

Население

На 1 януари 2017 г. на територията на Пермски край живеят 2 632 097 души (18-о място в Руската Федерация, 1,79% от нейното население).

Национален състав по данни от преброяването през 2010 г. В таблицата са описани всички етноси с над 4 хил. души[4]

Общо в Пермски край живеят представители на 125 етноса.[5]

Административно-териториално деление

Административно-териториално деление на Пермски край)

В административно-териториално отношение Пермски край се дели на 8 краеви градски окръга, 40 муниципални района, 25 града, в т.ч. 14 града с краево подчинение (Александровск, Березники, Гремячинск, Губаха, Добрянка, Кизел, Краснокамск, Кудимкар, Кунгур, Лисва, Перм, Соликамск, Чайковски, Чусовой) и 11 града с районно подчинение и 27 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Пермски край край към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2) 		Население
(2017 г.) 		Административен център Население
(2017 г.) 		Разстояние до Перм
(в km) 		Други градове и сгт с районно подчинение
Краеви градски окръзи
V. Перм 803 1 048 011 гр. Перм 1 048 011
І. Березники 66 145 115 гр. Березники 145 115 278
9. Губаха 1010 34 586 гр. Губаха 20 289 142 Углеуралски, Широковски
ІІІ. Кудимкар 25 31 265 гр. Кудимкар 31 265 104
ІV. Кунгур 69 66 157 гр. Кунгур 66 157 101
23. Лисва 3700 73 766 гр. Лисва 62 592 135
VІ. Соликамск 167 94 628 гр. Соликамск 94 628 368
ІІ. Звездни[6] 91 9303 сгт Звездни 9303 35
Муниципални райони
1. Александровски 5530 28 386 гр. Александровск 12 841 185 Всеволодо-Вилва, Яйва
2. Бардимски 2382 25 202 с. Барда 168
3. Березовски 1977 15 479 с. Березовка 6904 136
4. Болшесосновски 2220 12 612 с. Болшая Соснова 4432 154
5. Верешчагински 1621 40 270 гр. Верешчагино 22 194 120
6. Гайнски 14 934 12 149 с. Гайни 4050 380
7. Горнозаводски 7065 23 984 гр. Горнозаводск 11 477 192 Бисер, Кусе-Александровски, Медведка, Нововилвенски, Пашия, Промисла, Сарани, Стари Бисер, Тьоплая Гора
8. Гремячински 1321 11 319 гр. Гремячинск 9011 174 Усва
10. Добрянски 5193 56 458 гр. Добрянка 33 083 91 Полазна
11. Еловски 1449 9311 с. Елово 5334 230
12. Илински 3069 19 029 с. Илински 6288 117 гр. Чермоз
13. Карагайски 2394 21 468 с. Карагай 6682 106
14. Кизеловски 1390 20 525 гр. Кизел 166
15. Кишертски 1401 11 767 с. Уст Кишерт 4617 121
16. Косински 3459 6455 с. Коса 2383 354
17. Кочевски 2718 10 263 с. Кочево 3504 278
18. Красновишерски 15 376 20 629 гр. Красновишерск 15 587 489
19. Краснокамски 957 74 044 гр. Краснокамск 53 864 37 Оверята
20. Кудимкарски 4741 22 968 гр. Кудимкар 201
21. Куедински 2616 24 984 с. Куеда 9551 210
22. Кунгурски 4416 42 135 гр. Кунгур 101
24. Нитвенски 1655 42 071 гр. Нитва 18 804 84 Новоилински, Уралски
25. Октябърски 3445 28 056 сгт Октябърски 9961 229 Сарс
26. Ордински 1418 14 878 с. Орда 5375 133
27. Осински 2057 28 786 гр. Оса 21 072 146
28. Охански 1516 16 126 гр. Оханск 7072 73
29. Очорски 1330 22 834 гр. Очор 14 240 125 Павловски
30. Пермски 3753 107 986 гр. Перм
31. Сивински 2517 14 101 с. Сива 4659 161
32. Соликамски 5420 16 320 гр. Соликамск 368
33. Суксунски 1977 19 632 сгт Суксун 8127 156
34. Уински 1555 10 647 с. Уинское 4304 191
35. Усолски 4544 14 233 гр. Усоле 6236 343
36. Чайковски 2155 105 241 Чайковски 83 486 260
37. Частински 1632 12 920 с. Частие 4859 239
38. Чердински 20 873 20 731 гр. Чердин 4687 470 Нироб
39. Чернушински 1676 50 652 гр. Чернушка 33 010 250
40. Чусовски 3496 68 073 гр. Чусовой 45 291 136 Калино, Лямино, Скални
41. Юрлински 3803 8656 с. Юрла 4094 246
42. Юсвински 3080 17 886 с. Юсва 4679 222

Селско стопанство

Отглежда се едър рогат добитък, птици, фуражни, зърнени култури, картофи, зеленчуци. Има пчеларство.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 2118[7] 1850,3[8] 1501,9 1289[8] 999,5[9] 795,2 757,2[9]

Външни препратки

Източници

  1. ↑ Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Пермски край (Пе́рмский край) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 25. П – Функция на възмущение [П – Пертурбационная функция]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2014. ISBN 978-5-85270-362-0. с. 765. Посетен на 29 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-31 в Wayback Machine. ((ru))
  2. ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Пермски край
  3. ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Пермски край
  4. ↑ www.gks.ru
  5. ↑ Катаева А. Куклы в думе// Российская газета. 2009. 2 апреля. № 57 (4881).
  6. ↑ закрито административно-териториялно образувание
  7. ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  8. ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  9. ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Пермского края“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​