Тулска област

Тулска област
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Тулска област на картата на РусияТулска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърТула
Площ25 679 km²
Население1 491 855 души (2018)
58,1 души/km²
Адм. центърТула
Федерален окръгЦентрален федерален окръг
ГубернаторАлексей Дюмин
Часова зонаUTC +3
МПС код71
Официален сайтtularegion.ru
Тулска област в Общомедия

Тулска област е субект на Руската федерация, влизащ в състава на нейния Централен федерален окръг.[1]

Площ 25 679 km2 (70-о място по големина в Руската федерация, 0,15% от нейната площ). Население 1 491 855 души (32-ро място в Руската федерация, 1,02 % от нейното население) на 1 януари 2018 г. Административен център град Тула. Разстояние от Москва до Тула 193 километра.

Историческа справка

Първите руски градове на територията на сегашната Тулска област за първи път са споменати в летописните източници през 1146 г. Тула и 1147 г. Бельов. През 1236 г. е основано селището Алексин, през 1400 г. – Веньов, а през 1672 г. – Ефремов, които заедно със селището Богородицк през 1777 г. официално са утвърдени за градове. През 1567 г. е основано селището Лихвин, което през 1746 г. е утвърдено за град (от 1944 г. град Чекалин). Всичките останали 12 града в областта са признати за такива през ХХ в. На 9 март 1777 г. с императорски указ е създадено Тулско наместничество, от 1796 година - Тулска губерния, която просъществува до 1929 г., когато е заличена, и територията ѝ е присъединена към Московска област. На 26 септември 1937 г. е образувана Тулска област, която е отделена от състава на Московска област.

География

Положение, граници, големина

Тулска област се намира в централната част на Европейска Русия и влиза в състава на Централния федерален окръг. На север граничи с Московска област, на изток – с Рязанска област, на югоизток – с Липецка област, на юг и югозапад – с Орловска област и на запад и северозапад – с Калужка област. В тези си граници заема площ от 25 679 km2 (70-о място по големина в Руската Федерация, 0,15% от нейната площ).[2]

Релеф, полезни изкопаеми

Тулска област е разположена в централната част на Източноевропейската равнина, в северната част на Средноруското възвишение. Релефът на запад, северозапад и север е силно разчленен, в централните части леко хълмист, на изток се простира слабо разчленена равнина, а на юг и югоизток релефът е навълнен, набразден от сложна мрежа от дълбоки оврази и долове. На юг се намира най-високата част на областта – 293 m н.в.[2]

В пределите на Тулска област са съсредоточени около 1/2 от залежите на Подмосковския въглищен басейн. Освен това има находища на желязна руда и различни строителни материали.[2]

Климат

Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура от -9,5 °C до -10,3 °C, а средна юлска – 19 – 20 °C. Годишната сума на валежите се изменя от 575 mm на северозапад до 470 mm на югоизток с максимум през юли. Вегетационният период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 136 до 148 денонощия.[2]

Води

По територията на Тулска област протичат 1682 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 10 933 km и те принадлежат към два водосборни басейна: на Волга (около 80% от територията), вливаща се Каспийско море, и на Дон (около 20%), вливаща се в Азовско море. Най-голямата река в областта е Ока (десен приток на Волга), която протича по западните и северните покрайнини на областта в протежение от 220 km. Нейни основни притоци са Зуша (горното течение), Упа, Осьотър и Проня (горните им течения). В Тулска област са изворите и част от горното течение на река Дон и неговите притоци Непрядва и Красивая Меча. Болшинството от реките в областта са с равнинен характер – малък наклон и бавно течение. Подхранването им е смесено, с преобладаване на снежното (60 – 80%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове, и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват през втората половина на ноември, а се размразяват в края на март или началото на април.[3]

В Тулска област има над 2 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 90 km2, като само 25 от тях са по-големи от 10 дка. Повечето от езерата са крайречни, но се срещат и карстови. Както крайречните, така и карстовите са нетрайни, постепенно обрасват с тревиста растителност, заблатяват се и изчезват. Двете най-големи езера в областта са Шиловско и Жупен, които са с карстов произход. Най-големите изкуствени водоеми са: Шатското водохранилище на река Шат (приток на Упа), Черепетското водохранилище на река Черепет (приток на Ока), Пронското водохранилище на река Проня (на границата с Рязанска област) и Шчокинското водохранилище на река Упа.[3]

Почви, растителност, животни

Основните почви в областта са сивите оподзолени и излужените черноземи. Горите заемат 13% от нейната площ и са разположени предимно на север и северозапад, като преобладават дъбовите, брезовите и осиковите гори. На границата с лесостепната зона голямо мелиоративно значение има полосата от широколистни гори (дъбово-ясенови с примеси от клен). Животинският свят включва вълци, лисици, бурсуци, лосове, зайци, белки и др.[2]

Население

На 1 януари 2018 г. населението на Тулска област наброява 1 491 855 души (32-ро място в Руската Федерация, 1,02% от нейното население). Гъстота 58,1 души/km2. При преброяването на населението на Руската федерация през 2010 г. етническият състав на областта е следният: руснаци 1 462 184 деши (94,1%), украинци 15 027 (0,97%), арменци 9145 (0,59%), татари 7878 (0,51%).

Административно-териториално деление

Административно-териториално деление на Тулска област

В административно-териториално отношение Тулска област се дели на 7 областни градски окръга, 19 муниципални района, 19 града (в т.ч. 5 града с областно подчинение (Алексин, Донской, Ефремов, Новомосковск и Тула) и 14 града с районно подчинение и 11 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Тулска област към 2018 г.
Административна единица Площ
(km2) 		Население
(2018 г.) 		Административен център Население
(2018 г.) 		Разстояние до Тула
(в km) 		Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І. Донской 48 63 842 гр. Донской 63 842 66
ІІ. Новогуровски 12 3447 сгт Новогуровски 3447 42
ІІІ. Новомосковск 906 137 555 гр. Новомосковск 125 647 60
ІV+14. Тула 1496 551 513 гр. Тула 485 221
V. Славни 28 1870 сгт Славни 1870 153
1. Алексин 943 67 910 гр. Алексин 59 157 71
8. Ефремов 1649 56 940 гр. Ефремов 35 505 169
Муниципални райони
2. Арсеневски 1096 9685 сгт Арсенево 4757 116
3. Бельавски 1190 20 005 гр. Бельов 13 362 155
4. Богородицки 957 51 231 гр. Богородицк 31 263 65
5. Веньовски 1620 31 453 гр. Веньов 14 211 52
6. Воловски 1080 13 432 сгт Волово 3427 111
7. Дубенски 799 14 342 сгт Дубна 5384 54
9. Заокски 918 21 300 сгт Заокски 6709 82
10. Каменски 795 8832 с. Архангелское 2391 208
11. Кимовски 1112 38 270 гр. Кимовск 26 023 77
12. Киреевски 931 73 125 гр. Киреевск 24 642 40 гр. Болохово, гр. Липки
13. Куркински 949 9688 сгт Куркино 5036 163
15. Одоевски 1182 12 778 сгт Одоев 5559 137
16. Плавски 1025 27 530 гр. Плавск 15 870 58
17. Суворовски 1065 34 883 гр. Суворов 17 506 90 гр. Чекалин
18. Тьопло-Огарьовски 1014 12 166 сгт Тьоплое 4921 70
19. Узловски 567 81 748 гр. Узловая 51 922 54
20. Чернски 1614 19 911 сгт Черн 6394 121
21. Шчокински 1393 106 384 гр. Шчокино 58 088 25 гр. Советск, Первомайски
22. Ясногорски 1300 29 577 гр. Ясногорск 15 741 35

Селско стопанство

Растениевъдството дава 60% от стойността на всички продукти. Отглеждат се зърно и бобови култури; както и фуражи, технически култури, картофи и зеленчуци. Отглеждани животни: говеда, свине, овце и кози, домашни птици.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 1683[4] 1448[5] 1295,5 912,8[5] 739,6[6] 749,5 780,8[6]

Външни препратки

Източници

  1. ↑ Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Тулска област (Ту́льская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 32. Телевизионна кула – Улан Батор [Телевизионная башня – Улан-Батор]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2016. ISBN 978-5-85270-369-9. с. 767. Посетен на 26 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))
  2. ↑ а б в г д ((ru)) „Большая Советская Энциклопедия“ – Тульская область, том 26, стр. 96
  3. ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Тулска област
  4. ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  5. ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  6. ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное даление Тульской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​