Сидни Поатие
Сидни Поатие Sidney Poitier | |
американско-бахамски актьор | |
Сидни Поатие (2013) | |
Роден |
20 февруари 1927 г.
|
---|---|
Починал | |
Етнос | афроамериканци[1] |
Религия | деизъм |
Националност | САЩ |
Работил | актьор |
Актьорска кариера | |
Активност | 1943 – |
Оскари | Най-добър актьор: „Полски кринове“ (1963) за цялостна кариера: (2002) Номинация: (1958) |
Златен глобус | Най-добър актьор: „Полски кринове“ (1963) за цялостна кариера: (1982) Номинация: (1958), (1959), (1961), (1965), (1967) |
БАФТА | Най-добър актьор: „Дръзките“ (1958) за цялостна кариера: (2006); Номинация: (1957), (1961), (1963), (1965), (1967) |
Други награди | Берлинале Сребърна мечка за най-добър актьор: „Дръзките“ (1958); „Полски кринове“ (1963) |
Семейство | |
Съпруга | Хуанита Харди (1950-1965) Джоана Шимкус (ж. 1976-2022) |
Деца | 6 |
Уебсайт | |
Сидни Поатие в Общомедия |
Сър Сидни Поатие (на английски: Sir Sidney Poitier) е американско-бахамски актьор и режисьор. [2] Носител на наградите „Оскар“, „Златен глобус“ и на BAFTA. Той е също така дипломат на Бахамските острови. През 1999 година Американският филмов институт включва Поатие под номер 22 в класацията на най-големите мъжки звезди на класическото Холивудско кино[3].
Биография
Роден е в Маями, Флорида, САЩ в семейство на имигранти от Бахамските острови. Детството си прекарва в родния си град, на о. Кет и в Насау – столицата на Бахамите.
Има общо 6 дъщери от 2 брака. Дъщеря му Сидни Тамиа също е актриса.
Актьор
През 1963 г. става първия чернокож актьор със спечелен „Оскар“ – за филма „Полски кринове“. През 1967 г. излизат 3 негови филма, които се превръщат в класика на американското кино – „На учителя с любов“, „Среднощна жега“ и „Познай кой ще дойде на вечеря“. С тях става кинозвезда от световен мащаб.
Дипломат
От 1997 до 2007 г. е посланик на Бахамските острови в Япония, като едновременно е и представител на страната в ЮНЕСКО от 2002 до 2007 г.
Отличия
Рицар-командор (Knight Commander) е на Ордена на Британската империя от 1974 г., което му дава правото да носи почетната титла сър.
През 2009 г. Поатие е награден с Президентския медал на свободата – най-високото гражданско отличие на САЩ, от президента на САЩ Барак Обама.
Получава наградата BAFTA за изключителни постижения в киното през 2016 г.
-
Поатие през 1963 г.
-
Президентът Барак Обама връчва Президентския медал на свободата на сър Сидни Поатие
Избрана филмография
година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
---|---|---|---|---|
1955 | Училищна джунгла | Blackboard Jungle | Грегъри У. Милър | Ричард Брукс |
1959 | Порги и Бес | Porgy and Bess | Порги | Ото Преминджър |
1965 | Най-великата история, разказвана някога | The Greatest Story Ever Told | Симон Киренски | Джордж Стивънс |
1967 | На учителя с любов | To Sir, with Love | Марк Такарей | Джеймс Клавел |
1967 | Познай кой ще дойде на вечеря | Guess Who's Coming to Dinner | д-р Джон Уейд Прентис | Стенли Крамър |
1967 | Среднощна жега | In the Heat of the Night | детектив Върджил Тибс | Норман Джуисън |
1988 | Стреляй, за да убиеш | Shoot to Kill | Уорън Стантин | Роджър Спотисууд |
1992 | Проникване | Sneakers | Доналд Крийс | Фил Олдън Робинсън |
1997 | Чакала | The Jackal | Картър Престън | Майкъл Кейтън–Джоунс |
Източници
- ↑ aaregistry.org // Посетен на 24 август 2020 г.
- ↑ www.imdb.com
- ↑ AFI's 100 Years ... 100 Stars // American Film Institute, 16 юни 1999. Архивиран от оригинала на 13 януари 2013. Посетен на 20 февруари 2012.
Външни препратки
- Сидни Поатие Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine. Официален сайт
- Сидни Поатие в Internet Movie Database
- Сидни Поатие в
|
|
|
|
|