Ферари 126 C

Ферари 126 C
Конструктор	Скудерия Ферари
Технически характеристики
Шаси	Карбонови нишки, алуминиева медна структура, монокок
Двигател	Ферари 021 / 031
Трансмисия	6-скоростна кутия
Гуми	Гудиър
Състезателна история
Отбори	Скудерия Ферари SpA SEFAC
Пилоти	27. Жил Вилньов 27. Патрик Тамбей 27. Микеле Алборето 28. Дидие Пирони 28. Марио Андрети 28. Рене Арну
Дебют	1981 Голяма награда на САЩ-запад
Състезания	62
Победи	10
Подиуми	10
Пилоти шампиони	0
Ферари 126 C в Общомедия

Ферари 126C е болид от Формула 1, с който отбора на Скудерия Ферари участва през сезон 1981 до сезон 1984. Създаден е от Марио Форгиери и Харви Потселтуейд.

Болидът е създаден с цел да замени успешната серия болиди 312T. Шасито е почти същото както при предишната серия, но с малък и широк V6 двигател. За първи път болидът е използван по време на тренировките за ГП на Италия 1980, в ръцете на Жил Вилньов. Колата оправда очакванията за отбора и Вилньов, като 126CK е по-бърз от 312T5, за разлика от управлението на болида. Проблемите с надежността на болида ги остави извън битката за титлата, но Вилньов постигна победи в Монако и Харама, както и няколко класирания на подиума. Заради проблемите по управлението, 126CK е подходящ за трасета с дълги прави като Силвърстоун, Хокенхаймринг, Йостерайхринг и Монца. Болидът получи названието „червен Кадилак“ от Вилньов, заради високата скорост но лошо управление. Ферари завършиха 1981 на пета позиция с 34 точки.

С идването на Харви Потселтуейд в отбора и пълната промяна на болида, нещата бяха по-добри за сезон 1982. С подобрена аеродинамика, Вилньов и съотборника му Дидие Пирони поставиха рекордни време по време на тестовете. След това дойде и скандалната ГП на Сан Марино, в което Вилньов обвини Пирони в несъгласие на отборните заповеди към отбора. Това нанесе още по-тежък удар, след кончината на Вилньов по време на квалификациите в Белгия, което остави Пирони да бъде лидер на отбора. Самият Пирони имаше тежък инцидент досъщ като на Вилньов в Хокенхаймринг, което прекрати състезателната кариера на французина. Това обаче не спря Ферари да бъде шампион при конструкторите, благодарение благодарение на двете победи на Пирони в Имола и Зандворт, както и победата на Патрик Тамбей в Германия и седем подиума.

С промяната на правилата по аеродинамиката и намалянето на така нареченият Граунд-ефект, 126C3 бе конструиран с това предвид. Потселтуейд създаде уголемен, но ефектичен заден спойлер. Също така силата на двигателя бе увеличен на 800 конски сили в квалификациите и на 650 в състезанията. Тамбей и Рене Арну постигнаха заедно четири победи като дори и двамата пилоти бяха въвлечени в битката за титлата при пилотите, но ненадежността на болида в по-късната част на сезон 1983 ги оставиха трети и четвърти в крайното класиране. Ферари взе титлата при отборите за втора последователна година с 89 точки.

През сезон 1984, Макларън създадоха успешния MP4/2, което бе по-ефективен от 126C4 и доминираха целият сезон. Единствената победа на Ферари през сезона бе тази за ГП на Белгия 1984, от италианеца Микеле Алборето. Ферари завършиха втори с 57.5 точки, 86 точки по-малко от Макларън но 10 повече от третия класиран отбор на Лотус-Рено.