Иля Мечников
Иля Мечников Илья́ Ильи́ч Ме́чников | |
украинско-руско-френски биолог | |
Роден |
с. Ивановка, Харковска област, Руска империя |
---|---|
Починал | |
Погребан | Париж, Франция |
Религия | атеизъм |
Учил в | Гьотингенски университет |
Научна дейност | |
Област | Биология |
Работил в | Одески национален университет Институт „Пастьор“ (1888 – 1916) |
Известен с | изследванията си върху фагоцитозата |
Награди | Нобелова награда за физиология или медицина (1908) |
Иля Мечников в Общомедия |
Иля Илич Мечников (на руски: Илья́ Ильи́ч Ме́чников) е руски[1] биолог, физиолог и патолог. Един от основоположниците на ембриологията, създател на сравнителната патология и фагоцитната теория за имунитета.
Лауреат е на Нобелова награда за физиология или медицина (съвместно с германския фармаколог и биолог Паул Ерлих) през 1908 г.
Биография
Семейство
Роден е в семейството на гвардейския офицер Иля Иванович Мечников и Емилия Лвовна Невахович-Мечникова, на 3 май (15 май) 1845 г., в село Ивановка, Двуречански район на Харковска област, Украйна. По бащина линия произхожда от старинен молдовски болярски род, произлизащ от Юрий Стефанович Милеску-Спафарий [2][3][4][5][6], внук на енциклопедиста и полиглот Николай Гаврилович Спафарий, дошъл в Русия от Молдова с княз , Дмитрий Кантемир, през 1711 г., след неуспешния военен поход на Петър I и Кантемир против турците в Дунавските княжества.[7][8] Фамилия „Мечников“ произлиза от превода от румънски на фамилията „Спетару“, или „spadă are“ – „имащ меч“, така синът на Юрий Стефанович, пристигайки в Русия, променя фамилията Спетару (Спафарий) на Мечников. Майка му, Емилия Невахович, е с еврейски произход.
По-голям брат на Иля е Лев Илич Мечников – швейцарски географ, социолог и анархист, участник в националноосвободителното движение в Италия (рисорджименто).
Научна дейност
Иля Мечников е член на Петербургската академия на науките (1902). Завършва Харковския университет през 1864 г., специализира в Германия при професорите Р. Лейкарт и К. Зиболд, изучава ембриологията на безгръбначните животни в Италия. Защитава магистратура (1867) и докторска диссертация (1868) в Петербургския университет. Професор в Одеския Новоросийски университет (1870 – 1882), който днес носи неговото име.
Излиза в оставка в знак на протест против реакционната политика в областта на просвещението, осъществявано от царското правителство. Организира частна лаборатория в Одеса, а по-късно (1886 г., съвместно с Николай Федорович Гамалей) – първата руска бактериологична станция за борба с инфекциозните заболявания.
През 1887 г. напуска Русия и заминава за Париж, където му е предоставена лаборатория в създадения от Луи Пастьор Институт „Пастьор“. През 1905 г. е заместник-директор на института. Живеейки до края на живота си в Париж, Мечников не прекъсва връзките си с родината, периодично си пише с известните руски учени Климент Тимирязев, Иван Сеченов, Иван Павлов, Николай Умов, Дмитрий Менделеев и др.
Научните трудове на Мечников се отнасят към редица области в биологията и медицината. В периода 1866 – 1886 г. Мечников работи в сферата на сравнителната и еволюционна ембриология, като по-късно е (заедно с Александр Ковалевски) сред основоположниците на това направление. Представя оригинална теория за произхода на многоклетъчните животни.
Източници
- ↑ https://www.nobelprize.org/prizes/medicine/1908/mechnikov/biographical/#:~:text=Ilya%20Ilyich%20Mechnikov%20was,Nevakhowitch%2C%20was%20of%20Jewish%20origin.
- ↑ За рода Мечникови в енциклопедията на Брокгауз и Ефрон[неработеща препратка]
- ↑ Мечникови
- ↑ За рода Мечникови
- ↑ О роде Мечниковых[неработеща препратка]
- ↑ С. Аксентиев – „Две съдби, разделени между два века“
- ↑ Евгений Щигленко – „Учёный пессимист“, архив на оригинала от 22 май 2008, https://web.archive.org/web/20080522090200/http://www.geo.ru/journalarticle/item/id/250/, посетен на 2 декември 2008
- ↑ Маргарита Сосницка – Блясъка и нищетата на руските гарибалдийци
Външни препратки
- ((ru)) Произведения на Иля Мечников Архив на оригинала от 2010-03-04 в Wayback Machine.
- ((ru)) Биография на Иля Мечников
- Vikhanski, Luba. Immunity: How Elie Metchnikoff Changed the Course of Modern Medicine. Chicago Review Press. A new biography, including material from a long-hidden secret archive of Metchnikoff's documents and personal letters., 2016. Архив на оригинала от 2019-08-01 в Wayback Machine.
|
|