Мост Хонконг – Джухай – Макао
Мостът Хонконг – Джухай – Макао (традиционен китайски:港珠澳大桥, опростен китайски:港珠澳大橋, пинин:Gǎngzhū'ào Dàqiáo) е редица от мостове и тунели, които свързват западната страна на Хонконг с Макао и град Джухай, провинция Гуандун, континентален Китай, намиращ се на делтата на Перлената река.
С дължина от 55 km мостът струва $5,5 млрд. щатски долара.[1] Мостът влиза в Книгата с Рекордите на Гинес, като най-дългия мост, Лейк Пончартрейн Козуей, е с дължина 38 km. Подводните тунели са с обща дължина 6,7 km между изкуствени острови.
Официално строежът започва на 15 декември 2009 г.[2], като се очаква да бъде завършен през 2015 – 2016 г. Все пак, официално строежът на основната част е завършен на 7 юли 2017 г.[3] Мостът е открит официално на 24 октомври 2018 г.[4] По време на строежа на моста от хонконгска страна загиват поне 9 души и други няколкостотин претърпяват по-леки травми, а за трудовите злополуки от китайска страна данни не са публикувани, но има слухове за много повече жертви.[5][6]
Хронология
Хронология на проекта Мост Хонконг-Джухай-Макао | ||
---|---|---|
Година | Събитие | |
1983 | Гордън У предлага идеята за моста. | |
1989 | Джухай публикува програмата за моста Линдинян. | |
1997 | Централното правителство на Китай изразява подкрепа към програмата за моста Линдинян. | |
2002 (ноември) | Джу Жундзи, премиер на Китай, изразява подкрепата си към идеята на Гордън У. | |
2003 | Китайското правителство отново подкрепя идеята. | |
2003 (юли) | Доналд Цан, Главен секретар по въпросите на Хонконг, отива в Пекин за да се срещне с правителството за моста. | |
2003 (август) | Основана е Група за координация на работата по мост Хонконг-Джухай-Макао. | |
2007 (май) | Започва проучване на морското дъно. | |
2008 (август) | Китайското централно правителство, правителството на Гуандун, Хонконг и Макао се съгласяват да финансират 42% от крайната цена. Останалите 58% ще са от заеми (около 22 млрд. китайски юана) или 3.23 млрд. долара от Китайската банка.[7] | |
2009 (март) | Централното правителство на Китай, Хонконг и Макао се съгласяват да финансират 22% от цената. Оставащите 78% – от заеми (57.3 млрд. китайски юана или 8.4 млрд. щатски долара), идващи от консорциум от банки начело с Китайската банка.[8] | |
2009 (декември) | Започва работата по моста. Вицепремиера на китайското правителство Ли Къцян присъства на официалната церемония. |
Ефекти
Социално-икономически ефекти
- Намаляване на задръстванията по съществуващите пропускателни пунктове;
- Засилване на икономическите връзки между Хонконг и Региона на Делтата на Перлената река;
- Развиване на социално-икономическото развитие на региона Западна Перлена река;
- Засилване на позицията на Хонконг като център на областта;
- Развитие на туризма в района на Делтата на Перлената река;
- Създаване на повече работни места;
- Привличане на частни инвеститори в района;
- Развитие на местния транспортен сектор.
Екологични последици
Според WWF, строителството на подобен мост би причинило много щети на района, като увеличаване на шума и вредните газове, забавяне на оттока на Перлената река, унищожаване на местните гори и др.[9]
Източници
Външни препратки
- Карта на моста
- www.hyd.gov.hk Архив на оригинала от 2009-05-26 в Wayback Machine.
- www.tdctrade.com (中國商情快訊) Архив на оригинала от 2007-06-12 в Wayback Machine.
- Икономическа информация ((en)) Архив на оригинала от 2008-11-21 в Wayback Machine.
- www.etwb.gov.hk Архив на оригинала от 2004-03-01 в Wayback Machine.
- Спасете бреговата линия! ((en))
- Проектирането на моста ((en)) Архив на оригинала от 2010-03-06 в Wayback Machine.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hong Kong-Zhuhai-Macau Bridge в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |