Сиера Леоне
| Република Сиера Леоне Republic of Sierra Leone | |
 Герб | |
| Девиз: Unity, Freedom, Justice „Единство, свобода, справедливост“ | |
| Химн: High We Exalt Thee, Realm of the Free | |
 Местоположение на Сиера Леоне в Африка | |
| География и население | |
|---|---|
| Площ | 71 740 km² (на 117-о място) |
| Води | 1,1% |
| Климат | субекваториален |
| Столица | Фрийтаун |
| Най-голям град | Фрийтаун |
| Официален език | |
| Религия | 78,5% ислям 20,4% християнство 1,1% други |
| Демоним | сиералеонец |
| Население (2022) | 8 692 606 (на 100-о място) |
| Население (2015) | 7 075 641 |
| Гъстота на нас. | 105 души/km² (на 114-то място) |
| Градско нас. | 42,1% (на 142-ро място) |
| Управление | |
| Форма | унитарна президентска република |
| Президент | Юлиус Маада Био |
| Вицепрезидент | Мохамед Д. Джалох |
| Организации | ООН, АС и др. |
| Законодат. власт | Парламент |
| История | |
| Независимост | от Великобритания |
| Доминион | 27 април 1961 г. |
| Република | 19 април 1971 г. |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2018) | 12,177 млрд. USD[1] |
| БВП на човек (ППС) | 1608 USD |
| БВП (ном., 2018) | 3,824 млрд. USD |
| БВП на човек (ном.) | 505 USD |
| ИЧР (2021) | 0,477 (нисък) (на 181-во място) |
| Джини (2018) | 35,7 (среден) |
| Прод. на живота | 54,3 години (на 180-о място) |
| Детска смъртност | 105,1/1000 (на 153-то място) |
| Грамотност | 34,8% (на 171-во място) |
| Валута | Леоне (SLL) |
| Други данни | |
| Часова зона | GMT (UTC+0) |
| Формат на датата | дд/мм/гггг |
| Автомобилно движение | дясно |
| Код по ISO | SL |
| Интернет домейн | .sl |
| Телефонен код | +232 |
| ITU префикс | 9LA-9LZ |
| Официален сайт | statehouse.gov.sl |
| Сиера Леоне в Общомедия | |
Република Сиера Леоне (на английски: Republic of Sierra Leone) е държава в Западна Африка. Разположена е на брега на Атлантическия океан. На север и на изток страната граничи с Гвинея, а на юг – с Либерия. Името на страната Сиера Леоне (Serra-Leão) идва от времето на португалските робовладелци и означава Лъвската планина. Площта ѝ е 71 740 км2.[2] Сиера Леоне е предимно мюсюлманска страна, но с голямо християнско малцинство. Страната е една от най-толерантните в света в религиозно отношение.[3] Официален език е английският, но близо 97% от населението говори местния език крио.
Едни от най-ранните обитатели на днешната територия на Сиера Леоне са народите шербро, темне, лимба, и на по-късен етап, менде, които назовават тези земи „Ромаронг“. През 1462 година португалският откривател Педро да Синтра и ѝ дава названието Serra de Leão, „Лъвската планина“. Сиера Леоне се превръща в основна точка на трансатлантическата търговия с роби до март 1792 година, когато Фрийтаун е основан от Компанията на Сиера Леоне като дом за освободени американски роби.[4] През 1808 година територията става колония на Великобритания, а през 1896 вътрешните региони на страната стават британски протекторат. През 1961 година двата региона се сливат и обединената страна получава своята независимост. През 1991 година избухва гражданска война, която приключва през 2000 година с помощта на умиротворителни сили на ООН, Нигерия и Великобритания. В страната бива установена демокрация.[5]
Икономиката на страната се развива основно на базата на земеделие и добив на диаманти. Сиера Леоне е сред 10-те най-големи производители на диаманти, и се нарежда сред най-значимите износители на титан, боксити и злато. Сиера Леоне има третото най-голямо естествено пристанище в света, където акостират голям брой кораби от цял свят. Въпреки това 70% от населението ѝ живее под прага на бедността,[6] а Индексът на човешко развитие е 12-ият най-нисък в света, като развитието на страната е белязано от повсеместна корупция.[7]
История
Ранна история
Археолозите откриват, че Сиера Леоне е била населена още отпреди 2500 г.[8] и е населявана от различни номадски племена, идващи от централните части на Африка.[9] Има данни, че металообработването е било познато по тези земи още от 9 в. пр. Хр.[10] Гъстите тропични гори предпазват местното население от проникване на влияние от западноафриканските империи,[11] а ислямът става широко разпространена религия едва към 18 век.[12]
Контактите на европейски изследователи със Сиера Леоне са сред първите в Западна Африка. Страната е открита и картографирана през 1462 година от Педро да Синтра, който дава наименованието ѝ, впоследствие предавано през италиански като Сиера Леоне. През 1495 португалците изграждат форт в района на днешен Фрийтаун,[13] и скоро към тях се присъединяват холандски и френски колонизатори.[14] Англичаните се включват в търговията с роби през 1596, когато бива изпратена първата пратка от 300 роби към новосъздадените колонии в Америка.[15]
Колониален период
Въпреки усилената търговия с роби, ръководена от европейски търговци, първите колониални селища биват създадени едва през 18 век. На 15 май 1787 голям брой бедни чернокожи работници – голяма част от тях бивши роби в Америка – пристигат в Сиера Леоне, придружавани от британски търговци. Част от тези имигранти са и жители на Лондон от карибски, азитатски и африкански произход. Те основават малък град – Гранвил Таун, но скоро след това много от жителите му загиват заради епидемии и сблъсъци с местното население. Оцеляват 64 колонисти, които по-късно изграждат наново града.[16]
Интересно за историята на Сиера Леоне е, че през XVIII в. (1787 – 1792) територията е широко реколонизирана с афроамерикански калвинисти от Нова Скотия, участвали на страната на Великобритания по време на войната за Американската независимост. Принадлежността им към учението на Калвин е известна от биографията на методисткия свещеник Джон Марант, един от първите чернокожи американски проповедници. Тези заселници изграждат Фрийтаун, внедрявайки архитектурни стилове от американския юг. През 1790-те години те организират и първите избори, като трябва да се отбележи, че в тях взимат участие и жените.[17] Компанията на Сиера Леоне обаче отказва да им даде права за самоуправление, и през 1799 избухва бунт срещу колониалната власт. Бунтът е потушен с помощта на 500 ямайски наемници. Тези ямайци впоследствие остават в страната и се внедряват в обществото.
През 1807 година търговията с роби бива забранена, и на следващата година хиляди роби биват освободени във Фрийтаун. Тези роби идват от най-различни части на Африка, и през 19 век започват да се смесват с прииждащи от Америка и Карибите имигранти, образувайки нова етническа група – крио.
В края на 19 век избухват нови бунтове на местното население срещу колониалната власт. През 1898 местните организират въстание на два фронта – северен и южен. Северният фронт се ръководи от Бай Буре, а южният е разпокъсан и там се водят само откъслечни сражения. Бай Буре временно надделява над британците, но това предимство трае само няколко месеца. При потушаването на въстанието загиват стотици британски войници, Буре е заточен в Златния бряг, а 96 от съратниците му биват обесени. В началото на 20 век Фрийтаун се превръща в резиденция на британския губернатор както на Сиера Леоне, така и на Гамбия и Златен бряг (Гана). Страната се превръща в основен образователен център на британска Западна Африка чрез създаването на колежа Фура Бей – единственият университет от европейски тип в субсахарна Африка. През 1935 година в страната стъпва компанията Де Беерс, която получава гаранция за монопол върху добива на минерали за 98-годишен срок.
През 1924 година Сиера Леоне е разделена на две части – колония, обхващаща крайбрежните територии, и протекторат, състоящ се от вътрешните части на страната. Местното ръководство на протектората в продължение на години настоява за обща администрация на двете територии, но това не се случва преди 1951 година. През ноември тази година сър Милтън Маргаи организира създаването на нова конституция, според която законодателната власт в колонията и протектората трябва да се обедини, и така се полагат основите на независимостта. През 1957 година се провеждат първите парламентарни избори. На 27 април 1961 година Сиера Леоне получава независимост от Великобритания.
Независимост
След независимостта Сиера Леоне запазва парламентарната си система и става член на Британската общност на нациите. През 1962 година се провеждат парламентарни избори, които биват спечелени от популярната Народна партия на Сиера Леоне, а сър Милтън Маргаи става министър-председател. Първите години са белязани от стабилно икономическо развитие, най-вече благодарение на износа на минерали. През 1964 година сър Милтън Маргаи умира и бива заместен на премиерския пост от своя полубрат, Алберт Маргаи. Опитите му да въведе авторитарна, еднопартийна диктатура[18] завършват с поражение – през 1967 година на изборите спечелва опозиционният Всенароден конгрес на Сиака Стивънс. Само седмица след това военните извършват преврат и установяват хунта, но на следващата година част от войската организира контрапреврат и Стивънс се връща на власт.[19]
Стивънс управлява еднолично страната през следващите 18 години – период, белязан от икономически упадък, насилие и вътрешна нестабилност.[20] Положението е особено тежко в края на 70-те години, когато се провеждат избори със спорни резултати, а през 1977 студентските вълнения парализират политическия живот на страната. Стивънс се оттегля през 1985 година и начело застава избраният от него за наследник генерал-майор Джоузеф Сайду Момо. Той води привидна борба с корупцията, докато положението в страната не се променя. През 1987 вицепрезидентът Франсис Майна прави опит да свали Момо от власт, но е арестуван заедно с още 60 членове на кабинета. Майна и още 5 заговорници са обесени през 1989 година.
Междувременно в съседна Либерия започва да се разразява жестока гражданска война, чиито причини намират отглас и в Сиера Леоне. Годините на некомпетентно и корумпирано управление, и присвояването на приходи от добива на диаманти стават причина за формирането на антиправителствени групи в страната. Създава се бунтовническата групировка Революционен обединен фронт (Revolutionary United Front, RUF) под ръководството на Фодай Санко, бивш ефрейтор от армията, получил военно образование във Великобритания. Групировката бива спонсорирана от либерийския военен вожд Чарлз Тейлър, а Санко получава и обучение в партизански военни тактики в Либия. РОФ започва първите си атаки в провинция Кайлахун през 1991 година. Правителството на Сиера Леоне, страдащо от корупция, икономически колапс и с деморализирана армия, не успява да окаже достатъчна съпротива на РОФ. През 1995, когато бунтовниците се намират на 30 километра от столицата, правителството наема южноафриканската наемническа групировка Executive Outcomes да спре настъплението на РОФ, да завладее диамантените находища в Коно и да организира пропагандна кампания, която да накара местното население да застане на страната на правителството. В рамките на няколко месеца групировката без проблем се справя със силите на РОФ. ЕО е трябвало да напусне страната след пристигането на чужди умиротворителни сили, но през януари 1997 президентът Ахмед Каба нарежда на ЕО да напусне страната, с оглед на изискването на Международния валутен фонд да намали военните разходи, за да получи правителството повече помощи. Това се превръща в удобна възможност за няколко офицери от редовната армия на Сиера Леоне да извършат преврат с благословията на РОФ. Каба бяга с хеликоптер в Гвинея, а бунтовниците завземат Фрийтаун с набързо организирана сила от 5000 души.
Превратът е осъден от международната общност и не се радва на подкрепата на населението, а Икономическата общност на страните от Западна Африка (ECOMOG) настоява военната хунта да върне властта в ръцете на Каба. През март 1998 година войски на ECOMOG навлизат в страната и изгонват хунтата и бунтовниците от Фрийтаун. През януари 1999 година обаче РОФ отново превзема Фрийтаун, а бунтовниците грабят, убиват и изнасилват цивилното население на случаен принцип. Убити са над 7000 души,[22] много други са осакатени и изнасилени. Това принуждава ООН да изпрати умиротворителен контингент от 6000 войници, който да наложи мир и да разоръжи бунтовниците. Контингентът се увеличава до 13 000 души, но силите на Санко и РОФ провеждат нападения срещу миротворците и взимат за заложници 500 от тях. След успешна атака на войските на ООН, пленените бойци са освободени, но положението в Сиера Леоне продължава да се влошава. Британското правителство решава да се намеси и дава началото на операция Палисър през 2000 година. Първоначалната цел на операцията е да евакуира чуждите граждани от страната, но британците решават да престъпят правомощията си и се намесват на страната на правителството, и две години по-късно – през 2002 година, силите на РОФ са победени и разоръжени и гражданската война приключва. Войната става причина за унищожаването на националната инфраструктура и смъртта на близо 50 000 души.[23]
През 2005 последните контингенти на ООН се изтеглят, а през 2007 се провеждат избори, когато за президент е избран Ърнест Бай Корома.
Държавно устройство
Правителството на Сиера Леоне е определено от конституцията на страната. Разделението на властта е типично за република – има законодателна, изпълнителна и съдебна власт.
Сиера Леоне е президентска република и президентът е и държавен глава, и глава на правителството. В него е съсредоточена изпълнителната власт. Законодателната власт е дадена на парламента, а съдебната власт е представена от Висш съд, Апелативен съд и Върховен съд.
Министрите се назначават от президента, чийто мандат трае пет години и може да бъде преизбиран веднъж. Парламентът има 124 депутати – 112 народни представители, избирани по пропорцинална схема, и 12 административни ръководители (вождове).
География
Географско положение, граници, брегове
Сиера Леоне е държава разположена в Западна Африка, край брега на Атлантическия океан. На северозапад, север и североизток граничи с Гвинея (дължина на границата 652 km), на югоизток – с Либерия (270 km), а на югозапад бреговете ѝ се мият от водите на Атлантическия океан (дължина на бреговата линия 644 km). Страната има почти кръгла форма, като дължината ѝ от север на юг, а ширината ѝ от запад на изток е около 340 km. Бреговете на океана са предимно ниски, плоски, пясъчни, а в северната част изрязани от дълбоко вдаващи се в сушата естуари на реки. Югоизточно от остров Шербро брегът е праволинеен и покрай целия участък е разположена дълга и тясна лагуна.[24]
Релеф, полезни изкопаеми
Североизточните и източните части на Сиера Леоне са заети от Леоно-Либерийските планини с максимална височина връх Бинтумани 1948 m, а в северните части на страната навлизат южните разклонения на платото Фута Джалон. Западните и южните части представляват ниска алувиална равнина, постепенно понижаваща се към Атлантическия океан, като тук-таме над нея се издигат ниски остатъчни възвишения с височина до 400 – 500 m. С докамбрийските шисти, изграждащи Леоно-Либерийските планини са свързани големите находища на железни руди, а с интрузиите на основни скали (гранит, диорит) – находищата на титанови руди. Страната е на едно от първите места в света по добив на диаманти. В западните части са открити залежи на боксити.[24]
Климат, води
Климатът е горещ, влажен, субекваториален с два сезона, предопределящи селскостопанската дейност – дъждовен от май до септември, и сух от октомври до май. Сухият сезон се отличава с присъствието на харматана – хладен вятър от Сахара, под чието влияние нощните температури могат да спаднат до 16 градуса. По крайбрежието средната температура на най-студения месец (август) е 24°С, а на най-топлия (април) 27°С. Годишната сума на валежите в планините надминават 4000 mm. Във вътрешните части средните месечни температури са малко по-ниски, а сумата на валежите 2000 – 2500 mm.[25]
Речната мрежа е гъста и пълноводна, теченията на реките са съпроводени с множество бързеи и прагове и са плавателни за плитко газещи речни съдове само в най-долните си течения. Най-големите реки в страната са Каба, Рокел (316 km), Джонг (249 km), Сева (240 km), Моа (425 km), Мано (391 km, по границата с Либерия).[24]
Почви, растителност, животински свят
Почвите са предимно червено-жълти фералитни (латеритни), а по крайбрежието – блатни, алувиални и засолени мангрови. На север са развити високотревни савани, а на юг и по източните склонове на планините – гъсти, влажни, вечнозелени и листопадно-вечнозелени екваториални гори (заемат около 5% от територията на страната) с ценни дървесни видове (тиково и махагоново дърво). На юг и югоизток малки участъци са заети от вторични храсти.[24]
Животинският свят е представен от разнообразни диви животни (шимпанзета и още 10 вида маймуни, крокодили, птици), много от които са застрашени от изчезване. В страната присъстват 2090 вида растения, 147 вида бозайници, 626 вида птици, 67 вида влечуги, 35 вида земноводни и 99 вида риби.[26] Биоразнообразието е застрашено от сеч, нелегален улов на риба и минна дейност.
Икономика
Административно деление
Сиера Леоне е разделена на 3 провинции – Източна, Северна и Южна. Трите провинции се подразделят на окръзи, като общият брой на окръзите е 12. Окръзите са:
| Окръг | Столица | Площ в km² | Провинция | Население
(данни от 2008) |
|---|---|---|---|---|
| Бомбали | Макени | 7985 | Северна | 420 000 |
| Койнадугу | Кабала | 12 121 | 265 000 | |
| Тонколили | Магбурака | 7003 | 365 000 | |
| Порт Локо | Порт Локо | 5719 | 477 000 | |
| Камбия | Камбия | 3108 | 295 000 | |
| Кенема | Кенема | 6053 | Източна | 515 000 |
| Коно | Койду | 5641 | 335 000 | |
| Кайлахун | Кайлахун | 3859 | 382 000 | |
| Бо | Бо | 7003 | Южна | 515 000 |
| Бонте | Бонте | 3468 | 139 000 | |
| Моямба | Моямба | 6902 | 260 000 | |
| Пужехун | Пужехун | 4105 | 262 000 |
Освен трите провинции, Сиера Леоне съдържа и една област, включваща столицата на страната – град Фрийтаун и няколко населени места в близост до него. Тази област е наричана Западна. Тя се дели на 2 района – Фрийтаун – селски, който включва населените места в близост до града, и Фрийтаун – градски, който включва самия град Фрийтаун и няколко негови предградия.
| Район | Площ km² | Област | Население (данни от 2004) |
|---|---|---|---|
| Фрийтаун - градски район | 82 | Западна област | 772 873 |
| Фрийтаун - селски район | 475 | Западна област | 174 249 |
Главни градове
| Град | Население (данни от 2008) |
|---|---|
| Фрийтаун | 1 070 000 |
| Бо | 269 000 |
| Кенема | 158 000 |
| Койду | 112 000 |
| Макени | 106 000 |
Население
Древна легенда, предавана от поколение на поколение, говори за изкусителната красота на древна военнопленничка, чиито род и потекло идват от западните покрайнини на Баду. Тя имала коса черна като абанос, очи кафяви като шоколад и устни алени като роза. Легендата твърди, че нейните свръхестествени способности се дължат на непреодолимото ѝ желание да похапва италианска кухня и турамису. Нейното име било Сиера Леоне. Сразен от чаровната ѝ усмивка, кралят на местността, наречена днес Сиера Леоне, решил да я освободи и да промени името на държавата си по неин образ и подобие. Оттогава насам страната носи официално името Сиера Леоне по името на красивата военнопленничка.
Култура
Вижте също
Източници
- ↑ Sierra Leone // International Monetary Fund. Посетен на 21 април 2010.
- ↑ Encarta Encyclopedia. "Sierra Leone" // Архивиран от оригинала на 2008-02-28. Посетен на 19 февруари 2008.
- ↑ www.sierraleonedailymail.com
- ↑ History World. History of Sierra Leone // Посетен на 19 февруари 2008.
- ↑ Sierra Leone // The World Factbook. CIA. Архивиран от оригинала на 2007-06-12. Посетен на 21 юни 2009.
- ↑ Сиера Леоне – население под прага на бедността
- ↑ David Tam-Baryoh, Worldpress.org. Corruption in Sierra Leone // Посетен на 19 февруари 2008.
- ↑ Countries and Their Cultures. "Culture of Sierra Leone" // Посетен на 22 февруари 2008.
- ↑ Encyclopaedia Britannica. "Sierra Leone History" // Посетен на 19 февруари 2008.
- ↑ Encyclopedia of the Nations. "Sierra Leone – History" // Посетен на 22 февруари 2008.
- ↑ Utting (1931), p. 33
- ↑ Utting (1931), p. 8
- ↑ LeVert, Suzanne. Cultures of the World: Sierra Leone. Marshall Cavendish, 2006. ISBN 9780761423348. с. 22.
- ↑ Sibthorpe, A. B. C. The History of Sierra Leone. Routledge, 1970. ISBN 9780714617695. с. 7.
- ↑ National Maritime Museum. Sir John Hawkins // Архивиран от оригинала на 2011-05-16. Посетен на 9 декември 2008.
- ↑ Pham. Child soldiers, adult interests: the global dimensions of the Sierra Leonean tragedy. Nova Publishers, 2005. ISBN 9781594546716. с. 4 – 8.
- ↑ Sierra Leone’s struggle for progress // The Economist. 11 декември 2008. Посетен на 22 август 2010.
- ↑ Pham, John-Peter. Child soldiers, adult interests: the global dimensions of the Sierra Leonean tragedy. Nova Publishers, 2005. ISBN 9781594546716. с. 33 – 35.
- ↑ Gberie, Lansana. A dirty war in West Africa: the RUF and the destruction of Sierra Leone. C. Hurst & Co. Publishers, 2005. ISBN 9781850657422. с. 26 – 27.
- ↑ Besada, Hany. From civil strife to peace building: examining private sector involvement in West African reconstruction. Wilfrid Laurier Univ. Press, 2009. ISBN 9781554580521. с. 103 – 105.
- ↑ „Sierra Leone“ Архив на оригинала от 2013-11-02 в Wayback Machine.. 2001 Findings on the Worst Forms of Child Labor. Bureau of International Labor Affairs, U.S. Department of Labor (2002).
- ↑ Getting Away with Murder, Mutilation, Rape: New Testimony from Sierra Leone // Human Rights Watch, July 1999. Посетен на 26 декември 2010.
- ↑ Gberie, Lansana. A dirty war in West Africa: the RUF and the destruction of Sierra Leone. C. Hurst & Co. Publishers, 2005. ISBN 9781850657422. с. 5 – 6.
- ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Сьерра-Леоне, раздел (Природа) т. 25, стр. 145
- ↑ Blinker, Linda. Country Environment Profile (CEP) Sierra Leone. Freetown, Sierra Leone, Consortium Parsons Brinckerhoff, September 2006. с. 12. Посетен на 25 септември 2008. Архив на оригинала от 2008-10-01 в Wayback Machine.
- ↑ Rhett Butler. 2005. Sierra Leone: Environmental Profile, mongabay.com
 |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |
| ||||||||||||||||||||||||||
| |||||
| |||||