Диоскор (антипапа)
| Диоскор | |
| антипапа | |
| Период | |
|---|---|
| 530 г. | |
| Роден | |
| Починал | 14 октомври 530 г. |
Диоскор (на латински: Dioskur, * в Александрия, † 14 октомври 530 в Рим) е антипапа през 530 година.
Диоскур произлиза вероятно от източноримската империя. Преди 514 г. той има високи служби при папа Симах, по-късно и при Хормисд.
Понеже Диоскор има много добри познания на гръцки език и познава по-добре Източен Рим, през 519 г. е водещ при прговорите за прекратяване на Акакийската схизма в Константинопол. Когато папа Феликс III (IV) умира през 530 г., той е кандидат за негов наследник.
На 22 септември 530 г. мнозинството на клира го избира за папа; едно антивизантийско мнозинство номинира едновременно обаче предложения от Феликс гот Бонифаций II за наследник на умрелия. Само ранната смърт на Диоскур (средата на октомври 530) оставя Бонифаций като единствен папа и прекратява схизмата.
Източници
- Philippe Levillain: Dictionnaire Historique de la Papauté. Fayard, Paris 1994, ISBN 2-213-02537-1.
- Friedrich Wilhelm Bautz: Dioskur. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 1, Bautz, Hamm 1975. 2., unveränderte Auflage Hamm 1990, ISBN 3-88309-013-1, Sp. 1327–1328.
- Dioscorus, Catholic Encyclopedia, Robert Appleton Company, New York 1913
- Richards (1979). The Popes and the Papacy in the Early Middle Ages. London: Routledge and Kegan Paul. p. 76. ISBN 0-7100-0098-7.
- Schwaiger, Georg (2008). "Die Rechtmäßigkeit der Päpste Dioskur (530) und Konstantin II. (767–768)". In Fleckenstein, Gisela; Klöcker, Michael; Schloßmacher, Norbert. Kirchengeschichte. Alte und neue Wege. Festschrift für Christoph Weber. Band 1 und 2. Frankfurt am Main u.a.: Peter Lang. ISBN 978-3-631-57712-7.
| |||||||
