Ралф Дарендорф

Ралф Дарендорф Ralf Gustav Dahrendorf
германско-британски социолог и политик
Роден	1 май 1929 г. Хамбург, Ваймарска република
Починал	17 юни 2009 г. (80 г.) Кьолн, Германия
Погребан	Хамбург, Федерална република Германия
Националност	Германия  Англия
Учил в	Хамбургски университет Лондонско училище по икономика и политически науки Университета в Саарланд
Научна дейност
Област	Социология, политика, публицистика
Работил в	Лондонско училище по икономика и политически науки Тюбингенски университет Оксфордски университет
Семейство
Баща	Густав Дарендорф
Ралф Дарендорф в Общомедия

Ралф Густав Дарендорф, барон Дарендорф (на немски: Ralf Gustav Dahrendorf, Baron Dahrendorf KBE) е германски и британски професор по социология, политик и публицист. Член на Британската академия и Националната академия на науките на САЩ, както и чуждестранен член на Руската академия на науките.

Той е бил председател на Немското дружество по социология, депутат и държавен секретар в германския Бундестаг (парламент), член на горната камара на лордовете на Британския парламент, член на Европейската комисия, дългогодишен директор на Лондонското училище по икономика и политика, един от създателите на университета в град Констанц (Германия).

Носител е на много награди, като последната е „Принцът на Астурия“ за 2007 година в областта на социалните науки.

Биография

Ралф Дарендорф е роден на 1 май 1929 година в Хамбург, Германия, в семейството на народния представител от Социалдемократическата партия Густав и неговата съпруга Лина Дерендорф. Между 1947 и 1952 г. следва философия и класическа филология в университета в Хамбург и в Лондонското училище по икономика и политически науки (ЛУИП). През 1952 г. защитава докторска степен с труда „Понятието справедливост в мислите на Карл Маркс“, а през 1957 – докторска степен по социология при ЛУИП и хабилитация на тема „Социални класи и класовата борба в индустриалното общество“ при университета в Заарбрюкен. Между 1958 и 1966 г. преподава като професор по социология в университети в Хамбург, Тюбинген, Констанц, както и в САЩ.

Още след края на Втората световна война Дарендорф започва своята политическа дейност с членството си в бащината Германска социалдемократическа партия (СДП). Въпреки това, той става известен като един от най-значимите съвременни представители на либерализма. През 1967 г. напуска окончателно СДП и става член на немската либералната партия (ФДП). Заедно с тогавашния председател на либералите Карл-Херман Флах Дарендорф става водеща фигура за преорганизирането на партията и преработването на нейния устав. Голяма популярност му донасят и публичните диспути с членове на движението „68-те“. През 1968 г. Дарендорф става народен представител в парламента на провинция Баден-Вюртемберг, а през 1969 г. става депутат в Бундестага, където е избран за държавен секретар във Външното министерство на правителството на Вили Бранд. През следващата 1970 г. той напуска тези постове и се отправя към Брюксел, където е назначен за европейски комисар в областта „Международни отношения и търговия“. От 1973 до 1974 г. е комисар в областта „Изследователска дейност, наука и образование“.

През 1974 г. се завръща към образованието и поема като ректор Лондонското училище по икономика и политически науки, което води до 1984 г. Между 1984 и 1987 г. е професор по социология при университета в Констанц и Russell Sage Foundation в Ню Йорк. Между 1987 и 1997 г. Дарендорф е ректор на St. Antony's College и заместник-ректор на Оксфордския университет.

Паралелно с дейността си във Великобритания Ралф Дарендорф е също така активен и в Германия. Той е съветник на „Бадише Цайтунг“ (немски „Badische Zeitung“) и като член на немската либерална партия е между 1982 и 1897 г. председател на либералната фондация „Фридрих Науман“. През 1988 г. получава наградата „Зигмунд Фройд“ за научна проза.

През 1988 г. Ралф Дарендорф става британски поданик и член на британската партия Либерални демократи. За своите заслуги получава титлата „сър“, а през 1993 г. е издигнат в барон Дарендорф на Clare Market в район Уестминстър и става член на Камарата на лордовете на английския парламент.

От 2005 г. е професор е научноизследователски център за социални науки в Берлин.

Умира на 17 юни 2009 г. в Кьолн на 80-годишна възраст.

Награди и отличия

• Големият орден за особени заслуги на Федерална република Германия
• Рицар командор на Ордена на Британската империя (KBE)
• Knight Grand Cross Order of Merit от Италия
• Награда „Agnelli“
• Награда „Toynbee“
• Награда „Theodor-Heuss“
• Медал „Гьоте“
• Награда „Garrigues Walker“^[1]
• „Награда на принца на Астурия“ за 2007 година в областта на социалните науки^[2]
• Почетни докторски степени от университети в 12 държави, между които е и Нов български университет^[3][4][5]

Библиография

• Class and class conflict in industrial society. Stanford Univ. Press, Stanford 1973
• Die angewandte Aufklärung: Gesellschaft u. Soziologie in Amerika. Piper, München 1962
• Homo Sociologicus: ein Versuch zur Geschichte, Bedeutung und Kritik der Kategorie der sozialen Rolle. Westdeutscher Verlag, Köln/Opladen 1965
• Gesellschaft und Demokratie in Deutschland. Piper, München 1965
• Konflikt und Freiheit: auf dem Weg zur Dienstklassengesellschaft. Piper, München 1972, ISBN 3-492-01782-7
• Pfade aus Utopia: Arbeiten zur Theorie und Methode der Soziologie. Piper, München 1974, ISBN 3-492-00401-6
• Lebenschancen: Anläufe zur sozialen und politischen Theorie. Suhrkamp-Taschenbuch, Frankfurt a.M. 1979, ISBN 3-518-37059-6
• Die neue Freiheit: Überleben und Gerechtigkeit in einer veränderten Welt. Suhrkamp, Frankfurt a.M. 1980, ISBN 3-518-37123-1
• Die Chancen der Krise: über die Zukunft des Liberalismus. DVA, Stuttgart 1983, ISBN 3-421-06148-3
• Fragmente eines neuen Liberalismus. DVA, Stuttgart 1987, ISBN 3-421-06361-3
• Der moderne soziale Konflikt: Essay zur Politik der Freiheit. DVA, Stuttgart 1992, ISBN 3-421-06539-X
• Die Zukunft des Wohlfahrtsstaats. Verl. Neue Kritik, Frankfurt a.M. 1996
• Liberale und andere: Portraits. DVA, Stuttgart 1994, ISBN 3-421-06669-8
• Liberal und unabhängig: Gerd Bucerius und seine Zeit. Beck, München 2000, ISBN 3-406-46474-2
• Über Grenzen: Lebenserinnerungen. Beck, München 2002, ISBN 3-406-49338-6
• Auf der Suche nach einer neuen Ordnung: Vorlesungen zur Politik der Freiheit im 21. Jahrhundert. Beck, München 2003, ISBN 3-406-50540-6
• Der Wiederbeginn der Geschichte: vom Fall der Mauer zum Krieg im Irak; Reden und Aufsätze. Beck, München 2004, ISBN 3-406-51879-6

На български

• Ралф Дарендорф, Международните човешки права – риторика или реалност?, в сб. „В градината с розите. Лекции и слова 1 (1996 – 2003)“, НБУ
• Размисли върху революцията в Европа. изд. Център за изследване на демокрацията, 1992
• Модерният социален конфликт. Есе за политиката и свободата. изд. Златорогъ, 1998
• След 1989. Морал, революция и гражданско общество. изд. Дружество „Гражданин“, 2000

Източници

Външни препратки

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Ралф Дарендорф.

• Кратка биография на Ралф Дарендорф на страницата с почетни доктори на Нов български университет
• Ралф Дарендорф, „Европа, или ирландският въпрос“, „Либерален преглед“, 4 юли 2008
• „Ралф Дарендорф: Перспективи пред една война, която не иска да приключи“ (превод от Der Standard, 23 – 24 октомври 2004) Архив на оригинала от 2014-11-01 в Wayback Machine., сайт на Либералния политологичен институт, 19 ноември 2004
• „Малко корупция“ е като „малко бременна“^{[неработеща препратка]}, интервю на Ива Рудникова, в. „Капитал“, 2 юни 2000
• „Ралф Дарендорф: Неравенствата са легитимна и необходима цена за свободата“ (със съкращения от списание „Цицеро“, превод Господин Тонев)
• ((en)) Статии на Ралф Дарендорф на сайта Project-syndicate.org

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NDL NKC NLA NSK Open Library PLWABN ICCU SNAC IdRef VIAF WorldCat